ИКОНОГРАФСКИЯТ ПРОЦЕС В НЯКОЛКО ОСНОВНИ СТЪПКИ
по класическата византийска технология
1. Избор на дъска за рисуване.
Иконите се рисуват върху дърво, като в повечето случаи се използва иглолистна дървесина (вместо липа, орех или бук които се намират по-трудно). За почти всички икони, които предлагаме с размер по-голям от 20/15 см. се използват дъски от слепени парчета дърво с дебелина 2,5 см. За допълнителна здравина и предпазване от огъване майсторите на дървото поставят и вградени напречни кошаци от буково дърво.
*** Много важно за правилното съхранение на иконите е да не бъдат поставяни в близост до камини или отоплителни уреди, както и да се избягват резките температурни амплитуди.
2. Грундиране и шлайфане на дъската
Този етап, заедно с избора на дъска е изключително съществен за здравината и устойчивостта на иконата.
Преди грундирането върху дъската се лепи платно или марля, които укрепват допълнително основата за рисуване. Художниците ни използват класически туткален грунд по стара рецепта, който се нанася на слоеве и многократно. След като грунда стане напълно сух се шлайфа на ръка с различни видове шкурка - до оформянето на идеално гладка повърхност за рисуването.
3. Копиране на основните контури на иконата
С помощта на индиго иконописците пренасят контурите от оригиналното изображение на старата икона върху грундираната дъска. Това е важно за спазването на канона в иконографията. Малко са авторите, които могат умело да създават собствени авторски икони и то съобразени с православния канон. Обикновено те имат художествено и богословско образование и произведенията им допринасят за развитието на християнското изкуство.
Един такъв автор е ЮЛИЯ.
4. Полагане на позлата и основните цветове на композицията
Златото в иконите символизира Божествената светлина. Обикновено е под формата на фини листчета златно фолио - варак или шлак метал, но може да се използва и златна темперна боя. Позлатата се използва за ореолите на светците, някои дрехи и фона на иконата.
След полагане на златото, художниците полагат основните цветове, които ще използват за лицата и одеждите на светците в иконата.
5. Основен процес на рисуване
В този етап се проявяват и основните разлики между отделните иконописци. Те се получават на базата, както на техните художествени умения и опит, така и на собствената им индивидуалност и отношение към цветовете и графичните детайли. И независимо от точното спазване на канона за изписване на иконите е напълно нормално една и съща икона, нарисувана от няколко художници да изглежда различно - с малки или по-големи разлики. Именно тези малки "разлики" могат да обяснят предпочитанията Ви към иконите на конкретен художник-иконописец. При ръчно рисуваните икони самият художник не може да нарисува две напълно еднакви икони. Това е възможно само при серийно произвежданите икони, които са на базата на принтирано изображение върху хартия или снимка.
6. Завършващи процеси и лакиране
След приключване на изписването на иконата, художниците обикновено полагат слой шеллак и малко патина, което облагородява цялостно изображението и цветовете. Следва финалното лакиране с предпочитания от художника лак, обикновено с UV-защита. Гърбът на иконата се обработва със специална патина, която също защитава дървото от различни външни въздействия.